Мария Цънцарова: Нашите служби има какво да научат от норвежките за грижата за децата
Познавате я от телевизионните ѝ репортажи в утринния блок и новините на bTV и няма по какъв начин да не сте чули за отнетите деца в Норвегия. тематика, която развълнува хиляди хора у нас и с която Мария Цънцарова, кореспондент и проверяващ публицист, се завърна на дребния екран след едногодишно неявяване по майчинство. Мария е от Карлово. Завършва публицистика в Софийския университет. Преди bTV бе кореспондент на Нова телевизия. Сред известните ѝ репортажи са тези за схемите на Движение за права и свободи за пазаруване на гласове, за имотното положение на Делян Пеевски, следствие на Бисер Миланов–Петното и доста други.Носител е на журналистически награди от фондация „ Радостина Константинова ” (2013), фонд „ Валя Крушкина ” (2014), както и наградата на Нов български университет „ Журналист на годината ” (2014).
- Мария, по какъв начин попаднахте на тематиката за Норвегия и очаквахте ли тя да провокира толкоз доста реакции?
В първия ден откакто се върнах от майчинство, моят сътрудник Евгени Генчев ми сподели сигнал, в който се разказваше за български фамилии, които си потеглят от Норвегия поради боязън обществените да не вземат децата им, и за други, които се борят да върнат децата си, откакто към този момент са ги изгубили. Тези хора разказваха по какъв начин грижата за децата в Норвегия би трябвало да дава отговор на следени от страната критерии.
Стори ми се необикновено петната по блузата или неизмитите зъби да бъдат причина обществените да стартират инспекция. Не допусках, че е допустимо да вземат деца от майка им, когато в фамилията няма данни за принуждение или опиати. Бях извънредно скептична, че всичко това може да е правилно.
В последна сметка се оказа, че в Норвегия в действителност институциите са доста бдителни и обръщат внимание на всеки един сигнал, с презумпцията, че мръсните облекла и неприятната джука хигиена могат да бъдат индикации за изцяло немарливо отношение към детето.
Децата също по този начин са осведомени в учебно заведение, че могат да алармират службата Барневерн при всеки проблем в фамилията. Това също е причина доста фамилии да бъдат подложени на съществени инспекции. Например, български родители, които не събраха храброст да застанат пред камерата ни, ми описаха по какъв начин са били изправени пред действителната заплаха да им бъде взето детето. Техният наследник се оплакал в учебно заведение, че у дома го принуждават да учи наизуст таблицата за умножение. Без да са осведомени родителите, детето е взето от учебно заведение и е отведено в обществената работа в града. Служителите обаче отсрочват взимането на решение за ориста му с ден и късно вечерта разрешават на родителите да го отведат у дома. Майката незабавно купува самолетен билет за България и няколко часа по-късно летят. Така че без значение добра или неприятна, това е система, която обръща ориси.
- Очаквахте ли, че тематиката ще породи толкоз бурна полемика у нас?
Истината е, че не чаках. Социалните тематики обаче са доста деликатни, с висока сензитивност и задоволително близки до всеки човек, с цел да провокират желанието му да се изкаже по тях.
- Темата раздели мненията на две крайности.? От „ Това е чудовищно “ до „ Браво, страната просто пази децата от неприятни родители “. Вие по какъв начин гледате на този спор?
Един норвежки публицист, с който имах опция да поговоря за малко тук в София, изясни обстановката по метод, който ми се вижда достоверен. Според него активността на Службата за протекция на детето е подложена на тежки рецензии поради редица противоречиви случаи, които са били разказани в медиите. Но той счита, че те са по-скоро изключения, в сравнение с процедура.
Нашето общество преглежда дейностите на норвежките институции през призмата на отношението към българските институции – т.е. с съмнение и подозрение за корупция и злоупотреби. Към това бих добавила и отношението ни към персоналното ни пространство. За нас домът и всичко, което се случва в него, са само наша работа. В Норвегия жителите са поощрявани да рапортуват всяко подозрение за неправда. Социалните споделят, че избират да ревизират няколко сигнала повече, в сравнение с да пропуснат нещо. И това е угриженост за децата.
От друга страна, обаче, както на всички места, по този начин и в Норвегия има недобросъвестни хора, които употребяват тези сигнали за кавга със съседи, да вземем за пример. Там клеветата не се смята за закононарушение и по този начин хора, които лъжат и спекулират, не носят отговорност. А фамилиите, за които има сигнали, подлежат на доста съществени инспекции. Те би трябвало да са подготвени да отворят домовете си за обществените и да им потвърдят, че се грижат добре за децата си. Това, че мненията са крайни, не ме изненада. Има причини и в двете направления.
- Какво бихте споделили на тези, които разясняват, че фамилиите сами са си отговорни, че би трябвало да се преценяват с разпоредбите в непознатата страна, че тук просто не сме привикнали с такова „ по-цивилизовано “ равнище на отбрана на детето?
Норвегия е страна, която същински обгрижва жителите си – там хората не се тревожат за сигурността си, знаят, че децата им няма да останат отвън ясли или детска градина, спокойни са, че могат гратис да ги заведат на доктор. А в случай че те самите останат без работа, знаят, че ще бъдат обезпечени. И съм сигурна, че доста наши сънародници потеглят към Норвегия, знаейки всичко това. Мисля, че е значимо да знаят и другото – за разпоредбите и порядките там. И по тази причина е добре Външно да спазят обещанието, което поеха, и да намерят метод да ни осведомят за особеностите във всяка страна.
От друга страна, обаче, това разбиране, че българите сме някакви примати, които не можем да се впишем в цивилизацията, ми се вижда също толкоз неуместно, колкото и изказванията, че всички служители на реда са корумпирани, че всички публицисти са продажни и всевъзможни други систематизирания за групи от хора. Освен това, противоречиви проблеми има освен с български деца. Канадски, американски, полски фамилии също се борят за децата си. А против дейностите на службата за протекция има и политически реакции в някои от тези страни. Също по този начин и в Норвегия, макар високото доверие към институциите, системата за протекция на децата търпи съществени рецензии. В остро писмо, 170 техни уважавани юристи и специалисти пишат, че тя е лишена е от човещина.
- В коя обществена система Вие бихте избрали да отглеждате детето си – българската, норвежката, някъде по средата?
Аз съм направила своя избор. Моят наследник ще пораства в България. Огромната ми вяра е в никакъв случай да не ни се постанова среща с нашата обществена система. Защото опитът от моята работа демонстрира, че доста от чиновниците в институциите не се интересуват от децата, а по какъв начин да се отърват от отговорността за тях. Работещи в Закрила на детето и Социално подкрепяне трансферират едни към други, подвигат ръце от децата, когато изоставен териториалната им дирекция. Отнасят се официално – в случай че има задоволително стаи и топла вода, значи всичко е тъкмо. И тъй като в действителност мисля, че е неуместно да се обобщава, отново наблягам – това са усещанията от моя опит като публицист.
От друга страна, получих увещание от норвежката работа за протекция на детето, че в случай че моите съседи подадат сигнал, че детето ми плаче всяка нощ, вероятността да дойдат обществени чиновници у дома е огромна. В момента в Норвегия тече сериозен спор за това по какъв начин действа системата. Под доста съществено подозрение са сложени компетенциите на обществените чиновници и специалистите, които взимат решения за ориста на децата. Така че аз бих била обезпокоена. Когато посрещна обществения чиновник у дома, до каква степен мога да имам вяра в неговия професионализъм и обективност.
Наша сънародничка ми описа за своя другарка, самотна майка на дете с аутизъм. Социалните са следили живота им у дома. Преценили са, че майката има потребност от домашна помощница, която да ѝ обезпечат гратис. Жената е отказала такава помощ. Предложили са ѝ да обезпечат семейство, което един път месечно за един уикенд да приема детето ѝ в дома си, с цел да има най-малко къса отмора. Тя е приела. Това ми се коства поддръжка, която заслужават и българските майки на деца със специфични потребности. Така че нашите служби има какво да вземат.
Има ли развиване при някои от фамилиите, които заснехте?
Всички те не престават правосъдните борби да върнат децата си. А пък тези, които са си тръгнали от боязън да не им ги вземат, в този момент мислят по какъв начин да си тръгнат от България. Някои към този момент отпътуваха, други още не, само че ще го създадат.
С екипа на " Тaзи заран ". Снимка: bTV
Ще продължите ли тематиката в репортажите си?
Разбира се. Всички реакции по тематиката демонстрират, че е значима. А значимите тематики не би трябвало да се оставят.
Вие станахте известна с следствията си за изборния развой, за парцелите на политици. Жива ли е проверяващата публицистика у нас?
Ако кажа, че не е, това значи да зачерта репортажите, за които ме питате. Мисля обаче, че проверяващата публицистика е най-застрашеният от изгубване род. Защото изисква голям запас, доста време за подготовка и би трябвало зад тила на журналиста да стоят продуценти и шефове, които да са подготвени да дават отговор на неприятни телефонни позвънявания. Аз имам този шанс в bTV. Разследванията се предизвикват и поддържат. Когато се върнах на работа след майчинството, всеки ден ме питаха „ Кога ще забележим идващото ти следствие? “.
От кого черпите опит? Кои са учителите Ви в специалността?
Аз имам щастието през професионалния си път до тук да съм подкрепяна от хора, които в действителност знаят по какъв начин се вършат нещата в нашия поминък. Като бях дете, на публицистика ме учи Ваня Юнакова. Тя ръководеше клуба „ Млад публицист ” в Карлово.
След това в Нова телевизия се срещнах с моя сътрудник и другар Евгени Генчев. Тогава той беше политически кореспондент, по-късно водещ на утринния блок. От него съм се учила по какъв начин се пита и с него и до в този момент имам щастието да си приказвам за материалите, които върша и за публицистиката като цяло, тъй като в този момент той е продуцент на “Тази заран ”.
А в bTV имам щастието да работя с Искра Владимирова и Валя Гиздарска. Всеки ден от тях изучавам по какъв начин се прави съдържателна и в това време образно грабваща публицистика. Въобще имам шанса да срещам по пътя си хора, на които да имам вяра и от които да изучавам. Разбира се, изучавам и от екрана.
Има сътрудници, чиито репортажи виждам с удивление. За страдание, все по-често обаче в българския ефир виждам по какъв начин не се прави. Много пъти си споделям: по какъв начин е допустимо по очевидно скандални тематики да съществува толкоз беззъбо или преднамерено отразяване. Това също е потребно.
Бихте ли работила друго с изключение на публицист?
От четвърти клас виждам себе си като публицист. И до момента не мога да си се показва в друга роля. И ми е извънредно неприятно, че и ние, които вършим работата си отговорно и съзнателно, и чиновниците на жълто-кафеви медии, сме наричани публицисти. И това е част от тактиката за дискредитиране на сериозните журналистически материали. Когато заливаш аудиторията с агитация и неистини и през всичките осведомителни канали, върху които имаш надзор, наричаш това „ публицистика ”, безусловно закономерно публиката се обърква и губи доверие в публицистиката като цяло.
Вярвам обаче, че има хора с инстинкт към истината. И поради тях е значимо ние, публицистите, да не се отхвърляме от напъните да описваме и да питаме. Защото единствено по този начин можем да се противопоставим на мръсотията, която се показва за публицистика. И в тази връзка ме тормози, че много постоянно виждам предумишленост и необективност и при сътрудници, които са с претенцията за сдържаност и безкомпромисност. И все по-често чета и виждам морализаторстване и издаване на присъди вместо най-простички журналистически изяви - като задаване на въпроси, да вземем за пример. И тъй като аз мога да работя само като публицист, се усещам като човек, който не е застраховал дома си против бедствия. Сега си пребивавам умерено, тъй като имам комфорта да върша нещата както мисля, че би трябвало да се вършат. Но нямам проект Б за себе си.
Мечтаете ли за лична графа или предаване?
Ако въпросът съдържа очакване за проверяваща графа или предаване - не. Всички опити и извършения в този род демонстрират, че нямат късмет за триумф. Огромният запас, който изисква проверяващата публицистика, не разрешава в българския ефир да има съществено наличие, което да се излъчва един път седмично или даже месечно. Още повече, проверяващата публицистика не може да бъде самоцел. Тя идва в отговор на събитие или събитие, което има потребност да бъде осветлено, а не от обич към престъпния род. Освен това любознанието ми не се изчерпва единствено с противозаконните практики в нашата страна. Еднакво значими ми се костват и политическите, и обществените, и развлекателните тематики.
Така че най-съществената ми фантазия, в случай че може изобщо да се назова фантазия, е да има значими тематики, които да описвам и да имам опция за срещи с точните хора, на които да задавам въпросите си. Щастлива съм, че утринният блок на bTV е място, на което се усещам уютно да върша това. А в случай че някой ден нещата се подредят по този начин, че се изправя пред предизвикването „ лично предаване ”, ще дам всичко от себе си да го извърша със смисъл и качествено наличие.
- Мария, по какъв начин попаднахте на тематиката за Норвегия и очаквахте ли тя да провокира толкоз доста реакции?
В първия ден откакто се върнах от майчинство, моят сътрудник Евгени Генчев ми сподели сигнал, в който се разказваше за български фамилии, които си потеглят от Норвегия поради боязън обществените да не вземат децата им, и за други, които се борят да върнат децата си, откакто към този момент са ги изгубили. Тези хора разказваха по какъв начин грижата за децата в Норвегия би трябвало да дава отговор на следени от страната критерии.
Стори ми се необикновено петната по блузата или неизмитите зъби да бъдат причина обществените да стартират инспекция. Не допусках, че е допустимо да вземат деца от майка им, когато в фамилията няма данни за принуждение или опиати. Бях извънредно скептична, че всичко това може да е правилно.
В последна сметка се оказа, че в Норвегия в действителност институциите са доста бдителни и обръщат внимание на всеки един сигнал, с презумпцията, че мръсните облекла и неприятната джука хигиена могат да бъдат индикации за изцяло немарливо отношение към детето.
Децата също по този начин са осведомени в учебно заведение, че могат да алармират службата Барневерн при всеки проблем в фамилията. Това също е причина доста фамилии да бъдат подложени на съществени инспекции. Например, български родители, които не събраха храброст да застанат пред камерата ни, ми описаха по какъв начин са били изправени пред действителната заплаха да им бъде взето детето. Техният наследник се оплакал в учебно заведение, че у дома го принуждават да учи наизуст таблицата за умножение. Без да са осведомени родителите, детето е взето от учебно заведение и е отведено в обществената работа в града. Служителите обаче отсрочват взимането на решение за ориста му с ден и късно вечерта разрешават на родителите да го отведат у дома. Майката незабавно купува самолетен билет за България и няколко часа по-късно летят. Така че без значение добра или неприятна, това е система, която обръща ориси.
- Очаквахте ли, че тематиката ще породи толкоз бурна полемика у нас?
Истината е, че не чаках. Социалните тематики обаче са доста деликатни, с висока сензитивност и задоволително близки до всеки човек, с цел да провокират желанието му да се изкаже по тях.
- Темата раздели мненията на две крайности.? От „ Това е чудовищно “ до „ Браво, страната просто пази децата от неприятни родители “. Вие по какъв начин гледате на този спор?
Един норвежки публицист, с който имах опция да поговоря за малко тук в София, изясни обстановката по метод, който ми се вижда достоверен. Според него активността на Службата за протекция на детето е подложена на тежки рецензии поради редица противоречиви случаи, които са били разказани в медиите. Но той счита, че те са по-скоро изключения, в сравнение с процедура.
Нашето общество преглежда дейностите на норвежките институции през призмата на отношението към българските институции – т.е. с съмнение и подозрение за корупция и злоупотреби. Към това бих добавила и отношението ни към персоналното ни пространство. За нас домът и всичко, което се случва в него, са само наша работа. В Норвегия жителите са поощрявани да рапортуват всяко подозрение за неправда. Социалните споделят, че избират да ревизират няколко сигнала повече, в сравнение с да пропуснат нещо. И това е угриженост за децата.
От друга страна, обаче, както на всички места, по този начин и в Норвегия има недобросъвестни хора, които употребяват тези сигнали за кавга със съседи, да вземем за пример. Там клеветата не се смята за закононарушение и по този начин хора, които лъжат и спекулират, не носят отговорност. А фамилиите, за които има сигнали, подлежат на доста съществени инспекции. Те би трябвало да са подготвени да отворят домовете си за обществените и да им потвърдят, че се грижат добре за децата си. Това, че мненията са крайни, не ме изненада. Има причини и в двете направления.
- Какво бихте споделили на тези, които разясняват, че фамилиите сами са си отговорни, че би трябвало да се преценяват с разпоредбите в непознатата страна, че тук просто не сме привикнали с такова „ по-цивилизовано “ равнище на отбрана на детето?
Норвегия е страна, която същински обгрижва жителите си – там хората не се тревожат за сигурността си, знаят, че децата им няма да останат отвън ясли или детска градина, спокойни са, че могат гратис да ги заведат на доктор. А в случай че те самите останат без работа, знаят, че ще бъдат обезпечени. И съм сигурна, че доста наши сънародници потеглят към Норвегия, знаейки всичко това. Мисля, че е значимо да знаят и другото – за разпоредбите и порядките там. И по тази причина е добре Външно да спазят обещанието, което поеха, и да намерят метод да ни осведомят за особеностите във всяка страна.
От друга страна, обаче, това разбиране, че българите сме някакви примати, които не можем да се впишем в цивилизацията, ми се вижда също толкоз неуместно, колкото и изказванията, че всички служители на реда са корумпирани, че всички публицисти са продажни и всевъзможни други систематизирания за групи от хора. Освен това, противоречиви проблеми има освен с български деца. Канадски, американски, полски фамилии също се борят за децата си. А против дейностите на службата за протекция има и политически реакции в някои от тези страни. Също по този начин и в Норвегия, макар високото доверие към институциите, системата за протекция на децата търпи съществени рецензии. В остро писмо, 170 техни уважавани юристи и специалисти пишат, че тя е лишена е от човещина.
- В коя обществена система Вие бихте избрали да отглеждате детето си – българската, норвежката, някъде по средата?
Аз съм направила своя избор. Моят наследник ще пораства в България. Огромната ми вяра е в никакъв случай да не ни се постанова среща с нашата обществена система. Защото опитът от моята работа демонстрира, че доста от чиновниците в институциите не се интересуват от децата, а по какъв начин да се отърват от отговорността за тях. Работещи в Закрила на детето и Социално подкрепяне трансферират едни към други, подвигат ръце от децата, когато изоставен териториалната им дирекция. Отнасят се официално – в случай че има задоволително стаи и топла вода, значи всичко е тъкмо. И тъй като в действителност мисля, че е неуместно да се обобщава, отново наблягам – това са усещанията от моя опит като публицист.
От друга страна, получих увещание от норвежката работа за протекция на детето, че в случай че моите съседи подадат сигнал, че детето ми плаче всяка нощ, вероятността да дойдат обществени чиновници у дома е огромна. В момента в Норвегия тече сериозен спор за това по какъв начин действа системата. Под доста съществено подозрение са сложени компетенциите на обществените чиновници и специалистите, които взимат решения за ориста на децата. Така че аз бих била обезпокоена. Когато посрещна обществения чиновник у дома, до каква степен мога да имам вяра в неговия професионализъм и обективност.
Наша сънародничка ми описа за своя другарка, самотна майка на дете с аутизъм. Социалните са следили живота им у дома. Преценили са, че майката има потребност от домашна помощница, която да ѝ обезпечат гратис. Жената е отказала такава помощ. Предложили са ѝ да обезпечат семейство, което един път месечно за един уикенд да приема детето ѝ в дома си, с цел да има най-малко къса отмора. Тя е приела. Това ми се коства поддръжка, която заслужават и българските майки на деца със специфични потребности. Така че нашите служби има какво да вземат.
Има ли развиване при някои от фамилиите, които заснехте?
Всички те не престават правосъдните борби да върнат децата си. А пък тези, които са си тръгнали от боязън да не им ги вземат, в този момент мислят по какъв начин да си тръгнат от България. Някои към този момент отпътуваха, други още не, само че ще го създадат.
С екипа на " Тaзи заран ". Снимка: bTV
Ще продължите ли тематиката в репортажите си?
Разбира се. Всички реакции по тематиката демонстрират, че е значима. А значимите тематики не би трябвало да се оставят.
Вие станахте известна с следствията си за изборния развой, за парцелите на политици. Жива ли е проверяващата публицистика у нас?
Ако кажа, че не е, това значи да зачерта репортажите, за които ме питате. Мисля обаче, че проверяващата публицистика е най-застрашеният от изгубване род. Защото изисква голям запас, доста време за подготовка и би трябвало зад тила на журналиста да стоят продуценти и шефове, които да са подготвени да дават отговор на неприятни телефонни позвънявания. Аз имам този шанс в bTV. Разследванията се предизвикват и поддържат. Когато се върнах на работа след майчинството, всеки ден ме питаха „ Кога ще забележим идващото ти следствие? “.
От кого черпите опит? Кои са учителите Ви в специалността?
Аз имам щастието през професионалния си път до тук да съм подкрепяна от хора, които в действителност знаят по какъв начин се вършат нещата в нашия поминък. Като бях дете, на публицистика ме учи Ваня Юнакова. Тя ръководеше клуба „ Млад публицист ” в Карлово.
След това в Нова телевизия се срещнах с моя сътрудник и другар Евгени Генчев. Тогава той беше политически кореспондент, по-късно водещ на утринния блок. От него съм се учила по какъв начин се пита и с него и до в този момент имам щастието да си приказвам за материалите, които върша и за публицистиката като цяло, тъй като в този момент той е продуцент на “Тази заран ”.
А в bTV имам щастието да работя с Искра Владимирова и Валя Гиздарска. Всеки ден от тях изучавам по какъв начин се прави съдържателна и в това време образно грабваща публицистика. Въобще имам шанса да срещам по пътя си хора, на които да имам вяра и от които да изучавам. Разбира се, изучавам и от екрана.
Има сътрудници, чиито репортажи виждам с удивление. За страдание, все по-често обаче в българския ефир виждам по какъв начин не се прави. Много пъти си споделям: по какъв начин е допустимо по очевидно скандални тематики да съществува толкоз беззъбо или преднамерено отразяване. Това също е потребно.
Бихте ли работила друго с изключение на публицист?
От четвърти клас виждам себе си като публицист. И до момента не мога да си се показва в друга роля. И ми е извънредно неприятно, че и ние, които вършим работата си отговорно и съзнателно, и чиновниците на жълто-кафеви медии, сме наричани публицисти. И това е част от тактиката за дискредитиране на сериозните журналистически материали. Когато заливаш аудиторията с агитация и неистини и през всичките осведомителни канали, върху които имаш надзор, наричаш това „ публицистика ”, безусловно закономерно публиката се обърква и губи доверие в публицистиката като цяло.
Вярвам обаче, че има хора с инстинкт към истината. И поради тях е значимо ние, публицистите, да не се отхвърляме от напъните да описваме и да питаме. Защото единствено по този начин можем да се противопоставим на мръсотията, която се показва за публицистика. И в тази връзка ме тормози, че много постоянно виждам предумишленост и необективност и при сътрудници, които са с претенцията за сдържаност и безкомпромисност. И все по-често чета и виждам морализаторстване и издаване на присъди вместо най-простички журналистически изяви - като задаване на въпроси, да вземем за пример. И тъй като аз мога да работя само като публицист, се усещам като човек, който не е застраховал дома си против бедствия. Сега си пребивавам умерено, тъй като имам комфорта да върша нещата както мисля, че би трябвало да се вършат. Но нямам проект Б за себе си.
Мечтаете ли за лична графа или предаване?
Ако въпросът съдържа очакване за проверяваща графа или предаване - не. Всички опити и извършения в този род демонстрират, че нямат късмет за триумф. Огромният запас, който изисква проверяващата публицистика, не разрешава в българския ефир да има съществено наличие, което да се излъчва един път седмично или даже месечно. Още повече, проверяващата публицистика не може да бъде самоцел. Тя идва в отговор на събитие или събитие, което има потребност да бъде осветлено, а не от обич към престъпния род. Освен това любознанието ми не се изчерпва единствено с противозаконните практики в нашата страна. Еднакво значими ми се костват и политическите, и обществените, и развлекателните тематики.
Така че най-съществената ми фантазия, в случай че може изобщо да се назова фантазия, е да има значими тематики, които да описвам и да имам опция за срещи с точните хора, на които да задавам въпросите си. Щастлива съм, че утринният блок на bTV е място, на което се усещам уютно да върша това. А в случай че някой ден нещата се подредят по този начин, че се изправя пред предизвикването „ лично предаване ”, ще дам всичко от себе си да го извърша със смисъл и качествено наличие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ